Няма как да не сте попадали в ситуация, безпомощно да гледате как някой ваш близък прави нещо грешно и си вреди, без да осъзнава. Опитвате всичко възможно да го вразумите, но дори и пред най-силните ви аргументи вратата сякаш е заяла и те не могат да проникнат, за да покажат колко убедителни са всъщност.

Гледам Кадир, който се върна от Германия, как спира с новата си кола и търпеливо чака пешеходците да преминат. Този ром не беше такъв, уверявам ви.

Там, на запад глобите са почти като физични закони. Случват се винаги, щом стъпиш накриво. Добре де, това с физичните закони е малко пресилено, но онагледява добре, така че няма да го редактирам.

Дали наистина суровите глоби са причината за новото му поведение? У нас никой няма да му търси сметка, така или иначе. За пред кого винимава чак пък толкова? Да си спазва правилата в Германия като го е шубе. Тук най-много някой буден сеирджия да го снима и после да го одумат във Facebook. В България глобите и до днес си се считат за чиста проба каръщина, а не за естествена последица от неспазване на закона.

Не, определено не е остатъчен страх от глоба, който призрачно да го следва и след завръщането му в България. Може би е его. “Ето пич съм, спирам” си казва най-вероятно. И със сигурност не е емпатия към пресичащия в дъжда. Гаранция! Абе каквото и да е, по-добре е от преди.

Даже го видях веднъж как си хвърля смачканата кутия от цигари в коша, а така упорито отказваше да се интегрира на наш терен. Да, разбира се, че има още много трески за дялане, но и това е нещо. Дори част от българските ми събратя вече изглеждат една идея по-недодялани на неговия фон в някои отношения. 

Случвало ли ви се е да искате да заразите другите с идея, която считате за добра, но никой не ви следва? Както казах в началото, аргументите ви често нямат никакво значение, колкото и да са на място.

Ето, онзи ден покрай празниците бях на разходка сред природата. Аз, брат ми и роднини. По едно време братовчедка ми започна да събира боклуците, на които попада. После се заоглежда за още, все едно е за гъби. Признавам, не бях съпричастен с нея. Беше сама в инициативата си.

Имах съвсем друга идея за разходката и бях решил да си я отстоявам мълчаливо докрай. Одобрявах идеята, но не се включих. Дори не се наведох да взема смачканото пластмасово шише до петата ми. Не исках да показвам, че съм повлиян от начинанието. Нямам отговор защо. Ако има психолози, които четат това и имат желание да обяснят поведението ми, Instagram е единствената мрежа, в която съм активен. 

На следващия ден бях на плажа. Сам. Там също имаше боклуци. Събрах няколко. После се поспрях на припек. Сетне продъжих и посъбрах още малко. 

Не знам как е на запад, ама на изток хората хубаво са го казали - “Ако искаш да промениш света, започни най-напред от себе си”.

Няма по-добър начин да заразиш някого с идеята си от личния пример. Не аргументация. Пример. Естествено, има и много “имунизирани” човеци, но дори и само един “заразен” е достатъчен успех.

Ако братовчедка ми беше пробвала да убеждава, най-вероятно щеше да получи контра-аргументи в замяна. Вместо това тя избра да заразява.

Помня как, когато бях дете, един чичко ми отвъртя два шамара. Не че толкова боляха, но пък плющяха. Бяхме се качили няколко малчугана на един изоставен строеж и от втория етаж хвърляхме малки камъчета по прозореца на съседното заведение. Бяха малки и не можеха да счупят стъклото, но пък какъв смут внасяха. Надуши ни сиромаха и ни погна. Всички се разбяхме, но той докопа мен.

Разбира се, че и “глобите” имат своето място в промяната на светогледа. Дори и да е имал желание, не виждам как би могъл да ме “зарази” с добър пример да не хвърлям камъни по прозореца му.

Аз също съм налитал на непознати, които според мен извършват нещо нередно в даден момент. Словесно имам предвид. Съвет - макар и словесно, подбирайте ги да са долу-горе на вашите килограми.

Тези от вас, които не обичат да мълчат, знаят как всички тези конфликтни ситуации изцеждат значително количество енергия. Дори и да надвикаш/надприказваш отсрещната страна, емоционалния разход е значителен. А за капак, обикновено малко след това се появява следващият идиот.

Да, понякога е неизбежно да влезеш в битка. Ситуацията може да не предлага други алтернативи. 

Друг път, мълчанието е злато, по-звучно от речта.

Но в дългосрочен план, заразяването е най-ефективния и траен способ, който ми е познат.

Затова, влизайки във входа на блока, предпочитам вместо “НЕ Я ОСТАВЯЙТЕ ТАЗИ ВРАТА ТАКА ДА СЕ БЛЪСКА, БЕ ХОРА!!! ТОЛКОВА ЛИ Е СЛОЖНО?” да я затворя много внимателно всеки път, когато се случи някой да влезе секунди преди мен, пускайки я свободно да се блъсне с метално-стъкления си тътен. Вече имам двама последователи, за които знам, но за пред тях се правя, че не подозирам. Все пак да не забравяме, че някои зарази имат по-дълъг инкубационен период и може да не се проявят веднага.

Подобни пандемии са винаги добре дошли.

Опасявам се, че човекът с пилетата така и не ме разбра, но да променяш света около себе си, можеш единствено и най-вече, като се фокусираш върху себе си.

Стоян никога няма да си хвърли мръсната салфетка на улицата, независимо че целият тротоар прилича на мини-сметище и предразполага към такъв компромис. Той просто не е такъв човек.